Значителното изоставане на постиженията на българските плувци от световния елит изисква конкретни дейности за подобряване на сегашното ниво
Установените възрастови граници за различните етапи от многогодишната подготовка ни дава ориентация за определяне на основните цели и задачи, които трябва да решаваме с нашите плувци.
|
Възраст (години)
Пол |
Начална спортна тренировка | Начало на специализирана подготовка | Максимална реализация |
| Жени | 7 – 9 | 11 -13 | 18 – 22 |
| Мъже | 7 – 8 | 13 – 15 | 20 – 24 |
На първо място трябва да се достигнат световните стандарти в тренировъчните натоварвания. Това трябва да намери отражение в стойностите на основните фактори на спортната тренировка както следва (напр.):
Тренировъчни дни 300 – 320
Брой тренировки 550 – 600
Брой часове 1300 – 1600
Общ обем (км) 2000 – 3500
Непрекъснатото повишаване на обема на преплуваните километри не е достатъчно за подобряване на спортния резултат. Оптимизацията на обем и интензивност е в основата на високата ефективност на тренировъчните въздействия и достигане на максимална реализация, съобразно генетичните дадености на плувците. Специфичните изисквания на различните плувни стилове и състезателни дистанции са опорната точка за разпределение на общия обем километри от плувната подготовка по зони на енергообезпечаване (спринт, средни и дълги дистанции).
За цялостното въздействие при използване на всички резерви на плувците се включва и работа с тренажори, изпълнение на тренировъчни занимания при повишена конкуренция, включване на високопланинска подготовка.
Съществен принос за постигане на високо международно ниво има създаването на система за контрол и управление на тренировъчния процес, като продукт от научно обоснованото познание за структурата на подготовката и състезателната дейност на плувците. Планирането на тренировъчния процес, поставените задачи, оптималното съотношение между методи и средства, контрола и управлението, са в основата на реализацията на планираните спортни резултати.
При нарастването на нивото на спортните резултати все по-важна роля се определя на научноприложната дейност за планиране и управление на тренировъчния процес:
- Оптимизация на отделните компоненти на тренировъчния процес;
- Пълноценно управление на тренираността и адаптационните процеси;
- Изграждане на различните нива на тренировъчните натоварвания, съобразно планираната състезателна дейност и спортен резултат.
Енергетично осигуряване на тренировъчната работа
Особеностите на многогодишната тренировка имат съществено влияние при последователността и приемствеността на методите и средствата на въздействие в тренировъчния процес. Промените в организма на подрастващите са важен фактор при планирането и оптимизацията на тренировъчните въздействия съобразно адаптационните способности на плувците. Развитието на функциите на органите и системите в организма през периода на детството и пубертета предразполагат към сензитивност за определени двигателни качества и положителен ефект от адекватни тренировъчни въздействия. Така например ранният етап на развитие в пред пубертета и предпубертета не позволява адекватна реакция на организма към гликолитични анаеробни въздействия, поради което подобни натоварвания нямат очаквания ефект и се получава негативен резултат. Сензитивните периоди за развитие на двигателните качества и половото съзряване имат пряка връзка с оптимизацията на тренировъчните въздействия за постигане на адекватен и високо ефективен тренировъчен процес. Познаването на адаптационните способности в различните етапи на растежа спомага за правилно и градивно тренировъчно натоварване, комфортна среда през периода на пубертета. Постепенното и методически правилно изграждане на спортното майсторство спомага за постигане на:
- стабилна психическа устойчивост;
- постоянство в активното участие в тренировъчно-състезателната дейност;
- Максимална реализация на генетичните дадености за постигане на висок спортен резултат и продължителен състезателен живот.
В тази връзка различните степени и характер на натоварване достигащо до екстремни и стресови тренировки са подчинение на закономерностите на адаптацията към тренировъчните въздействия. Кратковременното или дългосрочно приспособяване към определено натоварване или дразнител подпомага повишаването на тренираността, когато не превишава моментните приспособителни възможности, а предизвиква мобилизация и активира адекватно енергийните ресурси на плувеца.
Необходимостта от правилното планиране и изпълнение на тренировъчните натоварвания изисква ясно разделение и точна характеристика на енергообезпечаването при изпълнение им. Способността на организма да се приспособява към постепенно нарастващите натоварвания зависи в голяма степен от възможностите на енергообезпечаващите механизми при изпълнение на планираните тренировъчни скорости на плуване.
Като основен източник за образуването на енергия за предизвикване на мускулната контракция при плуване се определя аденозинтрифосфорната киселина. (АТФ). Нейното съдържание в мускула е малко, но трябва да се поддържа постоянно, защото при изчерпване не се изпълнява мускулното съкращение. Непрекъснато текущото възстановяването на използваното количество АТФ по време на плуване създава условия за продължаване на мускулните съкращения. и се извършва основно по два начина:
- Аеробно – ресинтезът се извършва в кислородна среда;
- Анаеробно – ресинтезът се извършва без прякото участие на кислорода.
В процеса на ресинтеза на АТФ, необходима за продължаване на мускулните съкращения, се включват в различна степен и други енергообразуващи вещества в зависимост от продължителността и интензивността на тренировъчните натоварвания. Върху този процес дават отражение и други фактори – ниво на тренираност, възраст, пол и др. Познанието за метаболитните взаимозависимости и взаимовръзки при различните интензивности и времетраене на тренировъчните натоварвания е в основата на точното планиране и максимална ефективност на тренировъчния процес.
Аеробната и анаеробната производителност на организма са двата основни фактора при изпълнението на тренировъчната и състезателна дейност. Но при промяната на интензивността и удължаване на натоварването се получава смесване на режимите (смесен режим) с различен приоритет на двата основни вида енергообезпечаване:
- анаеробно-аеробен (при по-интензивните и по-кратковременни тренировъчни натоварвания – при съотношение 80:20% до 50:50% и отсечки до 400 м; при общ обем в едно тренировъчно занимание 1200-1800 m; максималната мощност в тази зона на смесения режим се постига с отсечки до 200 m, когато въздействието е още в обхвата на чувствителния принос за енергообезпечаване на анаеробната гликолиза;
- аеробен-анаеробен (при по-дълги и средно интензивни тренировъчни натоварвания – при съотношение 80:20% до 50:50% и отсечки до 400 м; при общ обем в едно тренировъчно занимание 1800-3000 m).
На фиг.№ 1 е показана промяната на процентното разпределение на двата основни механизма на енергообезпечаване при нарастване на времетраенето на максималното усилие и приравнено от нас към времето за преплуване на стандартни плувни дистанции.
Фиг. №1
Основни енергетични механизми
Алактатен Лактатен Смесен Кислороден
Аеробен
процес(%) 0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
______________________________________________________________________
Анаеробен
процес(%) 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0
Време
(sec;min) 10“ 20“ 45“ 2,00 4,00 9.00 15.00
Дистанция
(m) 25 50 100 200 400 800 1500
Правилното определяне и използване на тренировъчните въздействия на базата на енергоосигуряването спомага за достигане на устойчива дългосрочна адаптация на ново по-високо ниво на скорост при плуване в тренировъчните и състезателните дистанции.
В основата на правилните решения за управлението на тренировъчния процес е познаването на трите системи за доставка на енергия за работещите мускули. При изпълнението на всяко физическо натоварване се определя участието на три енергийни системи – анаеробна алактатна (фосфати); лактатна (гликолитическа); и аеробна (кислородна). Поради тази причина е трудно да се определи точния принос на отделна енергосистема.
Взаимоотношението между тях определя характера и измененията във функциите на физиологичните системи, при изпълнението на различните по интензивност и времетраене упражнения.
Разгледаните енергетични системи обхващат всички действащи биохимични реакции при механичната мускулна работа. В преноса към спортнопедагогическия аспект на тяхното обяснение се определят зони на интензивност – еквивалентни на характеристиките на условията за ресинтез на АТФ. Според описаните механизми се определят три основни зони:
- Анаеробна (безкислородна) зона;
- Смесена зона;
- Аеробна (кислородна) зона.
За по-точно въздействие на тренировъчните натоварвания се определят допълнителни нива (зони) съобразно направените характеристики при последователното включване на енергоносителите и според времетраенето на натоварването:
- 1-2 sec анаеробна-алактатна АТФ = АДФ + Енергия
- 8-10 sec анаеробна-алактатна КрФ + АДФ = АТФ
- 10 – 45 sec анаеробна-алактатна
+ анаеробна гликолиза глюкоза + АДФ = La + АТФ
- 45 – 120 sec анаеробна-аеробна La + О2 +АДФ = Н2О + СО2 + АТФ
Глюкоза+ О2 +АДФ = Н2О + СО2 + АТФ
- 120 – 240 sec аеробна-анаеробна
гликолитичен Глюкоза+ О2 +АДФ = Н2О + СО2 + АТФ
- 240 sec и повече аеробна Глюкоза+ О2 +АДФ = Н2О + СО2 + АТФ
Мазнини+ О2 +АДФ = Н2О + СО2 + АТФ
В подготовката на българския национален отбор по плуване за ОИ’88 в Сеул спортно-педагогическото изражение на зоните беше в 5 нива по следния начин:
I зона – компесаторна – пулс до 140 уд/min;
II зона – обща издръжливост – пулс 140 до 160 уд/min;
III зона – смесен режим – пулс 160 до 180 уд/min;
IV зона – специална скоростна издръжливост – пулс над 180 уд/min;
V зона – спринт – не се отчита.
В различни национални системи, са публикувани по-детайлни разделени зони, което дава възможност за по-точно дозиране на тренировъчните въздействия; спазване на дидактическите принципи; постигане на устойчива дългосрочна адаптация. Същевременно този подход спомага за по-добро управление на тренировъчния процес и достигане на върхова спортна форма в определения от тренировъчния план период (или основно състезание). Познати са 6, 7 и 8 зонови разпределения на тренировъчните натоварвания,
Воронцов описва зоните по следния начин:
Аеробна 1 – Зона на „аеробния праг“ – продължителна и ниско интензивна работа в рамките от 30 min до 2-3 часа. Енергоизточника са мазнините:
Зоната има следните характеристики – пулс – 120-140 уд/min; VO2max – 50 – 60%; La – 0.9 – 2 mmol
Аеробна 2 – Зона на „анаеробния праг“ – предимно аеробен ресинтез на АТФ. Енергоизточника са гликоген и мазнините.
Зоната има следните характеристики – пулс – 140-160 уд/min; VO2max – 60 – 70%; La – 2 – 4 mmol
Смесен аеробен-анаеробен – Зона на въглехидратния метаболизъм. Аеробната гликолиза доставя 70-80% от общата енергия, Останалите 20-30% са за сметка на анаеробната гликолиза.
Зоната има следните характеристики – пулс – 160 – 170 уд/min; VO2max – 70-90%; La – 4 – 8 mmol
Смесен анаеробен-аеробен – Работата има съществен принос за VO2max. Повишава се участието на анаеробната гликолиза до 40-50%. Основен източник на енергия за ресинтеза на АТФ е мускулния гликоген, при което се образува млечна киселина (La). Все още преобладава аеробното енергообезпечаване. Работи се динамично със средна продължителност и се включват всички мускулни групи.
Зоната има следните характеристики – пулс – 170-180 уд/min; VO2max-90-100%; La – 8 – 10 mmol
1 Анаеробна гликолиза – Зона на гликолитичния капацитет. Работата е за гликолиза и максимална кардиореспираторна активност. Продължителност на единичното повторение в серия е от 1 до 3 min.
Зоната има следните характеристики – пулс – 185-200 уд/min; VO2max- 75-85%; La – 9 – 13 mmol
2 Анаеробна гликолиза – Работа близка до максималната гликолитична мощност с много нисък аеробен компонент – от 30 sec до 1.5 min.
Зоната има следните характеристики – пулс – 190-210 уд/min; VO2max- 60-70%; La – 12 – 16 mmol
3 Анаеробна гликолиза – Зона на максималната гликолиза. Работа за мощност и капацитет на анаеробната гликолиза. Плува се брокани с продължителност от 30 sec до 2 min с максимална или субмаксимална скорост.
Зоната има следните характеристики – пулс – 210 и по-висок уд/min; VO2max- 50-60%; La – 14 до над 26 mmol
Алактатна (КрФ) – Кратковременни максимални усилия с продължителност от 5 до 20 sec, в някои случаи до 30 sec.
Оценката на зоната е според времето за преодоляване на отсечката, без други характеристики поради кратките усилия.